Събирането на творби в общ книжен дом е предизвикателство, което
изисква и особен вид смелост. Докато събира парчетата, Авторът не само
ще разгърне написаното от ръката си, но и ще му се наложи да го прочете
през критичната или сантименталната лупа на годините. Възможно е и да
си припомни кога и защо и какво го е вдъхновило, ще се срещне със себе
си (от вчера, ами ако не се познае?) и нещо още по-трудно – със
способността си да създава оня така необходим паралелен спасителен
бряг; способност, която може и да се е претворила от лодка на котва
през годините.
|