| Сънувах човешко лице
Автор: Антология
ISBN:
2007-01-14
Раздел:
фантастика
Издател:
Фондация Буквите
Издадена:
2007-01-14
e-book
Цена: 2.4
лв.
|
"Сънувах човешко лице" е антология на съвременния български фантастичен разказ.
В нея са включени наградените произведения от конкурса за фантастучен разказ "Буквите'2006", организиран от Фондация "Буквите" и Фантазийска преводаческа школа.
Включени разкази:
1. „Предсмъртната или първата болка“ - Атанас П. Славов
2. „В началото бе метрото“ - Любомир Р. Николов
3. „Иронията на Интеграла“ - Стилиян Колев
4. „За оня мрачен миг, преди да съмне“ - Соня Димитрова
5. „Не се обръщай назад“ - Мартин Петков
6. „София и мага“ - Zlat Thorn
7. „Триптих за лампата“ - Йоан Владимир
8. „Сънувах човешко лице“ - Ивайло П. Иванов
Това е първата книга от една поредица, в която се надяваме да включим всички по-значими разкази от проведения конкурс.
Очаквайте скоро втора част.
"София и мага"
Разказ за последните дни на умиращ човешки град, потънал в хаоса на непонятна война. На безименна планета армиите на Демиурга давят в кръв и мрак земите на хората. Една жена попада в лабиринт от вярност, доблест, страх и страст в тъмните коридори на почернен от войната замък. История за необяснимите пътеки на желанието и силата на саможертвата.
“Не се обръщай назад”
Да обичаш една жена и да я загубиш. Да си готов на всичко, за да си я върнеш. Да минеш през ада, за да стигнеш до нея и накрая да разбереш, че понякога, колкото и да е трудно ... не трябва да се обръщаш назад. Защото истината от намерените отговори боли повече от илюзиите за загубено щастие. Орфей, Евридика и адът – легенда, която се е случила, но още не е разказана.
“В началото бе метрото”
Подхлъзвате се в банята, падате и се набождате на щръкналата четка за почистване на тоалетната. Грозна, нелепа смърт. Или не? Какво може да ви спаси в този момент и дали то няма да промени целия “объркан свят”? “Хората носят идеите като мравки… пренасят ги с цената на собствения си живот.” Авторът на този разказ също носи една идея и ви я подарява с любов.
"Tриптих за лампата" е разказ от три самостойни части, сюжетно обединени около един загадъчен предмет - древна лампа с мистична сила. В този красив и тайнствен предмет са заключени човешките демони и грехове. На всеки от героите, които се докосват до лампата, тя въздейства различно, според тайните, които крие в душата си.
"Сънувах човешко лице"
Разказът започва с една странна и неочаквана идея: в една изкуствено създадена среда, всички екологични ниши за заети от един единствен биологичен вид - хомо сапиенс. Жертви и хищници, тревопасни и лешояди - всички зверчета с човешки лица все още пазят частица от оригинала в себе си. Двама от героите тръгват на пътешествие, в края на което откриват една още по странна и неочаквана идея - Да си човек, изглежда, е умението да се държиш като такъв...
|
|
| Парчета болка
Автор: Иван Богданов
ISBN:
2007-01-14
Раздел:
лирика
Издател:
Фондация Буквите
Издадена:
2007-01-14
e-book
Цена: 1.2
лв.
|
Nevermore, neverwhere
Ще се срещнем никога,
на дата, изпаднала от календара.
В час, който часовниците никога не показват.
На място, неотбелязано на картите.
Ще се срещнем с теб,
моя несъществуваща,
никога неродена,
никога не целувана,
невъзможна моя.
Ще говорим за несбъднати неща,
ще вярваме в невъзможни планове.
И само вятърът ще пренася
несъществуващи думи.
Никога,
никъде
ще се срещнем с теб,
Никоя.
|
|
| Големите и малките
Автор: Константин Делов
ISBN:
2007-01-20
Раздел:
лирика
Издател:
Фондация Буквите
Издадена:
2007-01-20
e-book
Цена: 1.2
лв.
|
Тя искаше да бъде хубава
и затова
преглътна всички думи,
коси разплете с цвят на ръж,
облече рокля от треви уханни,
постави в погледа далечина
и лекота на антилопа във походката
осанката изправи като жрица
и пресече улицата бавно.
Мъжете във дърветата
се блъскаха,
кариатидите
ръце върху устите си поставиха
и се огъна този град под тежестта си
и заподскачаха му керемидите.
На жените
носовете се изостриха
подобно копия,
с които я пробождаха.
Най-злото куче проследи я с поглед.
А залезът й хвърли шепа злато.
Тя сви зад ъгъла
и стана тъмно
докато пуснат уличните лампи.
|
|
| Горещи апокрифи
Автор: Иван Ненков
ISBN:
2007-05-07
Раздел:
сатира
Издател:
Фондация Буквите
Издадена:
2007-05-07
e-book
Цена: 0
лв.
|
20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
по “Щурците”
Коннико, не слагай крак във стремето –
доста е солен вкусът на времето.
Слабостта ще превъзпиташ в сила
като стане твоят кон... кобила.
Знаеш ли, осанката ти горда
може в миг да излети – зад борда!
Смелостта отдавна не помага.
Я си стой като човек. На прага.
Гледай как редят се, редят се тополите...
Бяла лунна вечер ще се спусне.
Две следи... Едно момиче моли те
да не свиваш нервните си устни.
Ах, “Щурците” пеят! В теб и в мен
пеят те – за родовата памет.
И какво? За своя сватбен ден
Веселина си избира... Хамлет.
Затова – скрий, Коннико, камшика!
Изравни се с родното си племе.
Нека твойта мисия велика
да я свърши някой друг. След време.
|
|
| Ирелевантът
Автор: Пламен Глогов
ISBN:
2007-05-07
Раздел:
фантастика
Издател:
Фондация Буквите
Издадена:
2007-05-07
e-book
Цена: 0
лв.
|
- Кои са тези вoйни? - Попита той
макар да чувстваше отговорът
- Те са от различни раси
в тях живее първичният Хаос.
Космосът непрекъснато намалява
срещите между тях са неизбежни -
срещи на хищници
По-могъщият поглъща по-слабият
До скоро бяха трима
но ти унищожи Годъкам.
Ирелевантът отпрати слънцето си към залез
- Кой е последният? - попита спокойно той
докато гледаше как сянката му се удължава.
|
|
| Сърце без броня
Автор: Мария Мичева
ISBN:
2007-05-07
Раздел:
лирика
Издател:
Фондация Буквите
Издадена:
2007-05-07
e-book
Цена: 0
лв.
|
Дипли се нощта навън,
с тих саван завива сън
улици, градини, хора...
Спи градът. А без умора,
скрила светлина във шепа
бди душата на поета,
към небето се протяга
и започва да му слага
капки звездни тук и там.
Небосводът е голям,
и предълга е нощта.
Ала нежната душа
няма да се спре, додето
не засвети в мир небето...
|
|
| Немислима любов
Автор: Иван Богданов
ISBN:
2007-06-21
Раздел:
лирика
Издател:
Фондация Буквите
Издадена:
2007-06-21
e-book
Цена: 2.4
лв.
|
Когато те срещнах, земята бе студена и снежна.
Ти ме целуна и устните ти
разпукаха облаците на тъгата ми.
Ти си тръгваш сега, а небето плаче.
Говореше ми за любов и нежност
и аз започнах да вярвам в живота.
Не плача - загубих сърцето си.
Думите вече нямат смисъл.
Вървя под плачещото небе
и търся себе си.
|
|
